4. Какви са разликите между системите за оторизиране на заклети преводачи в България и в Германия?
В България преводачът полага подписа си върху преведения документ, но няма право самостоятелно да го внесе за заверка в сектор „Легализации и заверки“ на МВнР. Такова право имат само преводачески агенции, предварително одобрени от МВнР и сключили договор за тази цел. Преводачите от своя страна сключват договор с агенцията и биват вписани в Peгиcтъpa нa зaĸлeтитe пpeвoдaчи ĸъм ceĸтop „Лeгaлизaции и зaвepĸи” на бългapcĸoтo Mиниcтepcтвo нa външнитe paбoти след представяне на нeoбxoдимитe дoĸyмeнти, пoтвъpждaвaщи тяхното oбpaзoвaниe, пpoфecиoнaлнa ĸвaлифиĸaция и oпит. Логично клиентите, нуждаещи се от заверен превод се обръщат към избрана от тях агенция и нямат никакъв контакт с преводача, който ще извърши превода. Една агенция може да сключва договори с повече преводачи за даден език, което може да води до различия в качество на преводите. Тоест, дори и агенцията да Ви е препоръчана от приятел, не можете да сте сигурни, че същият преводач ще работи и по Вашата поръчка.
В Германия правото да поставя подписа си и свой личен печат принадлежи само и единствено на преводача. Това право му се дава под клетва от Върховния областен съд в съответната Федерална провинция въз основа на неговото образование и ниво на владеене на езика. Познаването на правната система на Федерална република Германия трябва да бъде доказано чрез полагане на специален изпит, в случай че кандидатът няма юридическо образование. Преводачът носи непосредствената отговорност за качеството на извършения превод и има интерес клиентите му да бъдат обслужени възможно най-добре, защото доволният клиент ще го препоръча на други потенциални клиенти.
